Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07 22:58 - ИНТЕРВЮ С ПРОФ.Д.И.Н. ВИОЛЕТА ВОЛКОВА НЕШЕВА - 06 МАРТ 2018 Г. - ЧАСТ II
Автор: xubavka Категория: История   
Прочетен: 543 Коментари: 4 Гласове:
10

Последна промяна: 23.07 23:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Интервю с проф. д.и.н. Виолета Волкова Нешева – 06 март 2018 г. 10,35 часа

ЧАСТ II

 

Проф. д.и.н. Виолета Волкова-Нешева е родена на 4 април 1943 г. в София, в семейството на Анна Ножарова-Волкова и Евгений Волков, руски белоемигрант в България. Повече за нейната автобиография може да прочетете на: naim.bg/contentFiles/news/2017/05/GNAM-first.pdf

Преди да започна с втората част от интервюто искам да кажа, че професор Нешева така увлекателно говореше, че няколко пъти надвишихме лимита за непрекъснат разговор на оператора ми, и се наложи да я набирам отново на два пъти, за да довършим интервюто. Въпреки прекъсванията разговорът ни беше доста интересен и приятен за мен. Ако така поднесено интервюто прави впечатление, че се смесва поредността на въпрос и отговор, то е именно за това.

Продължение:

Въпрос: Проф. Нешева, кажете ми от кога се събира в България научен архив? При разговор с Вашата колежка Величка Мацанова стана дума, че Вие знаете по-добре от нея отговора на този въпрос? Тя е предавала архив за обект „Юнаците” най-напред през 1976 г., а преди това?

 

В.Нешева – През октомври 1970 г. постъпих на работа, тогава е създаден архива на Археологическия институт, но преди нищо нямаше. Закупиха се шкафове, каси, до тогава нямаше такива, археологията нямаше архив. От 1971 г. насам България има такъв, в началото се съхраняват само по-стари чертежи и документи.

При нас проблемът е такъв, че ние нямаме домашни извори, разбирате ли, ние нямаме наши такива, позоваваме се на гръцки, на латински, както е Манасиевата хроника, която е средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис, Именника на българските ханове и пр. В България сякаш нямаме български извори, сякаш всичко е най-много унищожено. В последните 30 години всичко, навсякъде е застроено и засадено, трудно е за археологията. Това сякаш е черта на българите, трудно опазваме всичко наше.

И тук се сещам да ви разкажа една история, която е показателна: По време на Втората световна война в Серез живеел един българин, който имал имение. Един немски офицер-окупатор, който бил биолог, бил наблизо, разхождал се. Вижда в нивите на имението билка - полезна, рядка, диворастяща, видял "местен" човек в лицето на българина и му казал: "-Имате златно съкровище, пазете го, докато свърши войната, ще дойда да го взема!" - и извадил пари да даде на стопанина на имението предварително. Българинът взел парите, изчакал да си тръгне офицерът и изтръгнал коренче по коренче стръковете "златно съкровище". Това го казвам като отклонение от темата, защото тази наша черта ни пречи, най
-богати сме, но не умеем да пазим своето.

Въпрос: Професор, Нешева, да продължим разговора за разкопките на църквата "Света Петка Самарджийска"? Защо мислите въпросът все още се повдига? Разговарях и с Ваши колеги, но Вие като съвременник на създаването на научния архив на Археологическия институт сте запознати колко екземпляра се предават за научен архив от полевия дневник, т.е. преписва ли се полеви дневник при археологическо проучване?

 

В.Нешева - Въпросът за проведените разкопки в църквата "света Петка Самарджийска" беше дискусионен. Официално ние нямаме запазени кости от тези разкопки и това е проблемът, не може да направим ДНК анализ. И пак казвам, методологията на тези разкопки не е била технически изпипана, но там са работели сериозни специалисти. Стамен Михайлов тогава е младши научен сътрудник, привлича студента абсолвент Георги Джингов със задача да води полевия дневник. Джингов е бил само студент, старателен е бил, Вие знаете, че студентите са старателни, изпълнителни, и преписва полевия дневник само за да даде чист екземпляр на архива, за да не е изцапан или както се казва "умацан". В архива се предават и двата екземпляра.

В археологията, за разлика от други дисциплини специалистите имат право да правят предложения. Дори публикациите си човек може да коригира - прави се откритие и в първия момент се смята, че откритието е еди-какво си, а в последствие мнението се променя, и вече е интерпретация. Например Тодор Герасимов - първият професор по нумизматика в Софийския университет (1968-1974) и редовен член на Българския археологически институт 1938 г. 34 пъти променя мнението си в свои публикации и трудове по отношение на печата на Симеон - оригинал ли е това или е фалшификат. За това, за археологията казваме, че времето решава нещата. За историята нещата стоят по друг начин - истинската история на света я държи Ватикана. В човешката история има неразрешими загадки - липсват достатъчно данни.


Все още има нерешени въпроси за създаването на Българската държава и за произхода на древните българи, именника на българските ханове не е достатъчно ясен, сигурността му е между 50 и 80% за възстановяване на цялата истина.

За да стане ясно, може да дам обикновен пример как се стига до истината: например когато се открие натрошена керамика, за да се открие броят на съдовете в находката, в археологията се постъпва така - важни са дъната, броят се те, а не преобладаващото количество от парчета. Така, че за изясняването на историческата истина са нужни достатъчно археологически данни. 

Има ентусиазирани хора и те казват косата на Левски е запазена, може да се направи ДНК анализ.Това е най-ценното нещо, което е останало от него и все пак има надежда при един такъв анализ да се докаже сходство с костен материал, ако се намери гробът.

Преди година пак излезе статия в която пишеше, че археологът Иван Сотиров изказва хипотеза, че ако някъде е погребан Левски, то това е в църквата "Света Петка Кундурджийска", днес в подземието на Софийската митрополия, и че ако Светият синод позволи, там ще се извършат разкопки под пода на тази църква. Аз съм разговаряла със свещеници от синода и мнението  им е, че в олтар не се копае, а аз съм от археолозите, разкопали най-много църкви и тъй като жена не бива да влиза в олтар, пък аз съм ги и разкопала, понякога се шегувам с това, но в действителност църквата не разрешава в действащи църкви да се разкопава олтар.

Ще Ви споделя още нещо. Мои роднини имам в Калофер. Оказва се, че имаме далечна кръвна връзка с Ботев. Левски е имал родственици също в Калофер и съществува  вероятност също те да са родственици с Ботев. И на Ботев не се знае къде е гробът и той е достатъчно бляскава личност, но нека времето реши загадката. Сега се спори много на тази тема, но това ни е национална черта. В България сякаш има 9 млн. професори и всички дават мнение и спорят по въпроса. Ние българите сме индивидуалисти, всеки преследва лични цели и желания и сме прекалено самоуверени.

Теренът в центъра със сигурност е подложен на щателно проучване и са били поканени специалисти да проверят културните напластявания. Няма съмнение, че това е ранновизантийски некропол и вероятно Левски не е бил погребан там.

Какво да Ви кажа за Сава Бобчев, ами знаете ли, целунах му ръка, когато се запознах с него. За неговите години е свършил огромна работа. Необходимо е да се уважава труда на всеки, защото ни липсва респект. Димитър Овчаров и Петьо Вълев чест им прави, че се задълбочиха в тази материя, те също си имат тяхната гледна точка и много добре се аргументират и доказват. Това е като във онзи стар филм с Мари Жозе "Брачен живот", който е от две части, но с едно и също съдържание, разказва се за едни и същи факти и все едно гледаш един и същи филм, но от различни гледни точки и виждаш, че всеки си е прав от неговата гледна точка, а накрая се питаш какво в същност става. Специалистите  участващи в археологическите разкопки са били добронамерени, едва ли са били фалшификатори, а културният пласт в центъра е бил силно нарушен от строителството на централната част на града, от минаващите тежки превозни средства и строителна техника.

Аз обаче имам една препоръка, не съм сигурна дали се търси из турските архиви подробно и за това препоръчвам най-задълбочено търсене, там да се търсят извори и документи за гроба на Левски. Турските архиви са много точни и са най-добре подредени. Централният архив е в Анкара, нека там да се изпратят специалисти турколози и това ще е велика задача. Турците обаче трудно допускат чужденци в архивите си. Тук съдействие трябва да окажат българските институции, да се уговори това между двете държави и да се открият писмени сведения за обесването и погребването на Апостола. Не съм сигурна обаче, че някой ще го направи, Левски е национален герой за нас българите, а за Турция той, и съмишлениците му са били терористи.

За разкопки в църквата "Света Петка" - Стара трябва да се разговаря с Патриарха и Светия Синод да вземе решение. В района на Министерството на земеделието ще е по-трудно да се проучи терена, но не е невъзможно. Нито Димитър Овчаров, нито Петьо Вълев са участвали в онези събития по времето на разкопките на църквата "Света Петка Самарджийска", които събития са политика. Кога едно събитие става история и кога е политика? Събитието е било политика докато участниците са били живи, когато участниците умрат, тогава събитията стават история. И накрая да кажа, че с Вили Мацанова когато разговаряме за това, къде е гробът на Деспот Слав, ние не спорим, а излагаме факти, противоборство на мненията. Моля да предадете моите поздрави на Величка и на Петър и благодаря за това, че потърсихте моето мнение.



Интервюто с Виолета Нешева беше много вълнуващо за мен, тя е приятен и  сладкодумен събеседник, и ще намери място в брошурата. Следват още няколко интервюта.
Таня Чардакова

 

 



Тагове:   Левски,


Гласувай:
10
0



1. pvdaskalov - * ! *
26.07 18:24
Брави, Таня! Облазявам те, че владееш стенография.
Препоръчвам в някое от следващите интервюта да постнеш и част от стенограмата за украшение.
Сега за ДНК-аналазите. Те се правят, когато самите изследователи се колебаят в заключението си. Ако през 1956-а е имало колебание византийски ли е скелетът или от погребение след изграждането на черквата, костите щяха да бъдат старателно запазени. Покойният колега н.с. д-р Пею Гатев (Много пушеше горкият!) е разкопал огромен средновековен некропол в Пазарджишко. Питай г-жа В. Мацанова къде са костите. Практиката беше да се предадат на антрополозите, те да ги изследват, да си напишат статиите и... къде отиват след това, не знам.
Черно на бяло акад. Н. Хайтов описва, че са му показали в склад на БАН кашони с кости от "Св. Петка" с изпопадала номерация... Защо не е продължил с издирването? Заканваха се да проведат сондаж в апсидата на черквата с надеждата, че ще се открият костици. Това бяха кьорфишеци - да се покаже на обществеността колко са сигурни, че е имало препогребване. Всъщност нито една костица не би била намерена, тъй като при прокопаването на основата за апсидния зид костите от колената надолу са били изхвърлени преди много векове, а това, което археолозите са намерили, е било събрано и отнесено в Църковния музей от реставратора Димитър Ризов.
Поздрави, Таня!
Цццц, днес пак се продъни небето над Калофер!
П и е р
цитирай
2. xubavka - ~1. pvdaskalov - Благодаря за коментара, Пиер!
27.07 12:17
Извини ме, че късно отговарям, снощи не успях, подготвям още няколко материала и не ми стигна време. Днес също ми е натоварен ден, но покрай обяда, сядам да върна коментар. Да, помага ми това, че съм учила машинопис, кореспонденция и отчасти „стенографирам“, но вярвай ми само аз си разбирам, шегувам се. Из сиглите включвам всички математически знаци за равно, за сума, за множество, за всичко, за приблизително, за различно, за по-голямо/повече и по-малко, за безкрайност и т.н., защото обичам математиката.
Тези дни смятах отново да разговарям с г-жа Величка Мацанова, и ще използвам възможността да я разпитам и за н.с. д-р Пею Гатев, къде са костите от средновековния некропол в Пазарджишко. Тя е една от първите събеседнички, от които взех интервю, и ще го споделя.
ДНК анализът е съвременен начин да се докаже принадлежност. Ти си спомняш, че в началото, преди време и аз бях така ентусиазирана на тема ДНК анализ. С високо развитите технологии щеше да е лесно при наличие на кичурите коса на Апостола да се докаже генетичен код, но през 1956 г., както се установи, не е имало съмнение дали това е скелет на византиец.
Коментирали сме разбира се и факта, че има стенограма, че реставраторът Димитър Ризов признава, че е взел пакета с костите от църквата „Света Петка Самарджийска“, и ги е занесъл в църковния музей, и че не е казал, че ги е погребал в двора на митрополията, и че бедрените кости са оставени, а по-късно са били предадени на пазача на Музея по история или на Археологическия музей, а може би на едно друго място…, ако ми помогнеш да проуча нещата... Темата за ДНК ще бъде актуална, защото търсенето на гроба и костите не е приключило, както казва и проф. д.и.н. Виолета Волкова Нешева времето ще реши. Поздрави!
цитирай
3. barin - Здравей, Таня. Добре е, че има ин...
27.07 16:34
Здравей, Таня. Добре е, че има интервюта с историк. Винаги са ми представлявали интерес, защото и аз обикновено пиша за историята.
Поздрави!
цитирай
4. xubavka - Благодаря ти за коментара, barin!
28.07 08:27
barin написа:
Здравей, Таня. Добре е, че има интервюта с историк. Винаги са ми представлявали интерес, защото и аз обикновено пиша за историята.
Поздрави!

Аз също те чета с удоволствие! Заслугата да те намеря и редовно да чета твои публикации е на Пиер. Подготвям интервю с моята ръководителка от археологическите разкопки на древната могила в с. Юнаците Величка Мацанова и през тези почивни дни трябва да се чуем пак, а каква е връзката със събитията, които стават през 1986 г. и Николай Хайтов, ще разберем след като го публикувам.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xubavka
Категория: Поезия
Прочетен: 21080
Постинги: 16
Коментари: 122
Гласове: 2109
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031